И само една досега съм обичал,
сърцето ми само на нея пристана,
и само на нея досега се заричах,
а след нея буря и хаос настана...
След нея толкова много сърца съм разбивал
и женските клетви по мене летяха,
във мъката тяхна злорадство откривах,
а очите им тъжни за мене горяха.
Ръцете треперещи търсеха мене -
мен, който всяко зло съм пораждал,
и след всяка нова жена наранена
в мене радост пак се възраждаше.
И тъй ме проклехте, бял ден да не видя,
всяка нощ в моя огън да страдам,
всеки мой ден да горчи от обида,
всеки час да ме тъпчат с омраза.
© Васил Всички права запазени