След песента
Когато пръстите ви отмалеят
да дърпат струните на нечие сърце,
когато устните ви побелеят
да сричат думите, а тичат
мислите ви две по две...
И шарените багри на мечтите
изпитват нуждата да видят свят,
изгрява върху листа чудо
и оживява щрихът млад.
Боичките далече водят:
узрява детският талант и
сенките на графиките молят
- Постой! Повярвай!
Смей се и тъгувай!
Зарадвай се на порива ни млад!
Когато споделила е ръката
къде окото скрило е сълза.
Къде усмивка е откраднал вятърът,
къде заспала е бреза,
и всички пътища ви връщат
при извора на живата мечта...
Тогава сте видели всъщност чудо -
рисунките допълват песента.
да дърпат струните на нечие сърце,
когато устните ви побелеят
да сричат думите, а тичат
мислите ви две по две...
И шарените багри на мечтите
изпитват нуждата да видят свят,
изгрява върху листа чудо
и оживява щрихът млад.
Боичките далече водят:
узрява детският талант и
сенките на графиките молят
- Постой! Повярвай!
Смей се и тъгувай!
Зарадвай се на порива ни млад!
Когато споделила е ръката
къде окото скрило е сълза.
Къде усмивка е откраднал вятърът,
къде заспала е бреза,
и всички пътища ви връщат
при извора на живата мечта...
Тогава сте видели всъщност чудо -
рисунките допълват песента.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
