22.06.2007 г., 16:28

СЛЕД ПЕСЕНТА НА ЛЮБОВТА

769 0 1

В багри алени и чисти,

в огньове буйно разгорели

и в мигове щастливи и лъчисти

песен за любов с теб сме пели.

 

Аз – чудно хубава девойка,

Ти – моят принц мечтан,

в нощта бях твойта песнопойка,

възпяваща любовния ни блян.

 

А днес след нашата разлъка,

настана вледеняващата тишина,

даряваща ме щедро с свойта мъка,

нашепваща ми, че отново съм сама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...