В багри алени и чисти,
в огньове буйно разгорели
и в мигове щастливи и лъчисти
песен за любов с теб сме пели.
Аз – чудно хубава девойка,
Ти – моят принц мечтан,
в нощта бях твойта песнопойка,
възпяваща любовния ни блян.
А днес след нашата разлъка,
настана вледеняващата тишина,
даряваща ме щедро с свойта мъка,
нашепваща ми, че отново съм сама.
© Марина Стоянова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
