В багри алени и чисти,
в огньове буйно разгорели
и в мигове щастливи и лъчисти
песен за любов с теб сме пели.
Аз – чудно хубава девойка,
Ти – моят принц мечтан,
в нощта бях твойта песнопойка,
възпяваща любовния ни блян.
А днес след нашата разлъка,
настана вледеняващата тишина,
даряваща ме щедро с свойта мъка,
нашепваща ми, че отново съм сама.
© Марина Стоянова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
