След пет лета...
След пет лета...
Има очи, които не заспиват
и по цели нощи будни стоят,
има две сърца, които не изстиват
и се борят, въпреки студът...
Има четири ръце, които в молитва чакат
някога да се докоснат пак...
Има две души, които плачат,
в които пет лета е вече мрак...
Има устни напукани, изстинали,
които не докоснаха никога обич нова...
Има пет лета изминали,
но още жива обич като отрова...
Има две плачещи сърца,
пет лета те не са спрели
и четири очи разплакани стоят,
пет лета нищо не са видели...
Има четири изморени от пътя нозе,
които пет лета едни към други вървят,
има четири жадни ръце,
които пет лета не докоснаха чужда плът.
Има пет изречени забрани,
пет закона издадени от нощта,
които обещават пак да бъдем двама,
но може би след още пет лета...
03.09.2007
Има очи, които не заспиват
и по цели нощи будни стоят,
има две сърца, които не изстиват
и се борят, въпреки студът...
Има четири ръце, които в молитва чакат
някога да се докоснат пак...
Има две души, които плачат,
в които пет лета е вече мрак...
Има устни напукани, изстинали,
които не докоснаха никога обич нова...
Има пет лета изминали,
но още жива обич като отрова...
Има две плачещи сърца,
пет лета те не са спрели
и четири очи разплакани стоят,
пет лета нищо не са видели...
Има четири изморени от пътя нозе,
които пет лета едни към други вървят,
има четири жадни ръце,
които пет лета не докоснаха чужда плът.
Има пет изречени забрани,
пет закона издадени от нощта,
които обещават пак да бъдем двама,
но може би след още пет лета...
03.09.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
Нямаш спиране - продължавай така 
