25 сент. 2008 г., 23:22

След пет лета... 

  Поэзия » Любовная
552 0 5
След пет лета...

Има очи, които не заспиват
и по цели нощи будни стоят,
има две сърца, които не изстиват
и се борят, въпреки студът...

Има четири ръце, които в молитва чакат
някога да се докоснат пак...
Има две души, които плачат,
в които пет лета е вече мрак...

Има устни напукани, изстинали,
които не докоснаха никога обич нова...
Има пет лета изминали,
но още жива обич като отрова...

Има две плачещи сърца,
пет лета те не са спрели
и четири очи разплакани стоят,
пет лета нищо не са видели...

Има четири изморени от пътя нозе,
които пет лета едни към други вървят,
има четири жадни ръце,
които пет лета не докоснаха чужда плът.

Има пет изречени забрани,
пет закона издадени от нощта,
които обещават пак да бъдем двама,
но може би след още пет лета...

03.09.2007

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления!Наистина невероятен стих, много силни думи!
  • Благодаря ви!

    Ако имаш надежда за безнадежното,
    ако намериш сила в безсилието,
    то тогава ще намериш възможност да постигнеш невъзможното!

    Може и да е след "Пет лета", но ще я намериш!
  • Много ми хареса,особено краят-много е силен.
  • Седем години след счупено огледало...
    Но има надежда!
    Хареса ми!
    Поздрави, Роди!
  • Браво!Още един страхотен стих от тебе Нямаш спиране - продължавай така
Предложения
: ??:??