16.05.2013 г., 15:31

След празника

620 0 4

 

 

                                           След празника нагарча и сълзи

                                           попиват тайно в смачкана салфетка,

                                           умората като бръшлян пълзи 

                                           по изоставената ти жилетка...

 

                                           Нетрайни спомени за детски смях,

                                           полепнали по тъмните пердета,

                                           след миг превръщат се във прах 

                                           и ти се връщаш в своята планета,

 

                                           където пусто е  и  няма как

                                           да пренебрегнеш тишината!

                                           Отвън, в студа, изсвирва влак,

                                           а ти прегръщаш самотата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...