16.05.2013 г., 15:31

След празника

621 0 4

 

 

                                           След празника нагарча и сълзи

                                           попиват тайно в смачкана салфетка,

                                           умората като бръшлян пълзи 

                                           по изоставената ти жилетка...

 

                                           Нетрайни спомени за детски смях,

                                           полепнали по тъмните пердета,

                                           след миг превръщат се във прах 

                                           и ти се връщаш в своята планета,

 

                                           където пусто е  и  няма как

                                           да пренебрегнеш тишината!

                                           Отвън, в студа, изсвирва влак,

                                           а ти прегръщаш самотата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...