radiola (Рада Димова) radiola (Рада Димова)
28 176
16 may 2013, 15:31

След празника

  Poesía
623 0 4

 

 

                                           След празника нагарча и сълзи

                                           попиват тайно в смачкана салфетка,

                                           умората като бръшлян пълзи 

                                           по изоставената ти жилетка...

 

                                           Нетрайни спомени за детски смях,

                                           полепнали по тъмните пердета,

                                           след миг превръщат се във прах 

                                           и ти се връщаш в своята планета,

 

                                           където пусто е  и  няма как

                                           да пренебрегнеш тишината!

                                           Отвън, в студа, изсвирва влак,

                                           а ти прегръщаш самотата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0