След празника нагарча и сълзи
попиват тайно в смачкана салфетка,
умората като бръшлян пълзи
по изоставената ти жилетка...
Нетрайни спомени за детски смях,
полепнали по тъмните пердета,
след миг превръщат се във прах
и ти се връщаш в своята планета,
където пусто е и няма как
да пренебрегнеш тишината!
Отвън, в студа, изсвирва влак,
а ти прегръщаш самотата...
© Рада Димова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
