13.07.2017 г., 7:48  

След празника

1.2K 4 10

Отмина празничната еуфория -
със поздрави, целувки и цветя
и вчерашното вече е история –
нещата са по своите места...

Във себе си се вгледа със тревога -
жена, пораснала със още ден!...
Такива вечери ще минат много -
с целувките на всеки ден рожден...

А времето полека край очите
все фината си мрежа ще плете...
Насреща й ще тичат бързо дните
и жалбата  по младост ще расте...

„По дяволите! Още имам време!
Животът ми не ме е победил!
Най-хубавото предстои да взема!
И всичко  туй, което е спестил!”

И ето я след малко – сякаш нова,
по улиците на града една,
за битка с делниците си готова,
уверена във себе си жена!...

Със гъвкава походка бързо стигна
във офиса и бодро поздрави,
а портиерът весело й смигна:
"И днес, и утре - все  да ти върви!..."

 

Занизаха се дните й отново,

но твърдо  бе уверена  сега -

с живота си във времето сурово,

не можеш да се справиш със тъга!...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...