След празника
Отмина празничната еуфория -
със поздрави, целувки и цветя
и вчерашното вече е история –
нещата са по своите места...
Във себе си се вгледа със тревога -
жена, пораснала със още ден!...
Такива вечери ще минат много -
с целувките на всеки ден рожден...
А времето полека край очите
все фината си мрежа ще плете...
Насреща й ще тичат бързо дните
и жалбата по младост ще расте...
„По дяволите! Още имам време!
Животът ми не ме е победил!
Най-хубавото предстои да взема!
И всичко туй, което е спестил!”
И ето я след малко – сякаш нова,
по улиците на града една,
за битка с делниците си готова,
уверена във себе си жена!...
Със гъвкава походка бързо стигна
във офиса и бодро поздрави,
а портиерът весело й смигна:
"И днес, и утре - все да ти върви!..."
Занизаха се дните й отново,
но твърдо бе уверена сега -
с живота си във времето сурово,
не можеш да се справиш със тъга!...
© Роберт All rights reserved.
