4.12.2008 г., 23:01

След първата ни среща

762 0 7

Ако пак ме поканиш на среща

(а аз искам това да се случи)
обещавам да давам надежда,
че възможно е в теб да се влюбя.

Няма толкова да се смущавам
от тревоги и смесени чувства,
че желаеш със мен една кратка
авантюра случайва да вкусиш.

Няма глупава ревност да чувствам
от жени, които не зная
и не искам да чувам как още
във самотните нощи желаеш.

Няма трескаво да бетонирам
със мълчание моето его,
ще протегна ръка да погаля,
както стискаш ръцете си, смело.

Ще разроша косата ти с пръсти,
ще се смея кокетно игриво,
ще разказвам за себе си, също
ще разпитвам за твоето минало.

Ще намеря допирните точки
(Боже мой, обещавам!)
та когато срещата свърши,
сам да искаш да бъдеме заедно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...