След пътя
Аз отказах да живея своя живот,
да се прераждам постоянно в какавида,
да ходя, мисля, мразя като скот,
за да изгния като гнида.
Опитах се да вникна в тишината,
опитах се да променя света,
не исках сам да бъда на земята,
герой печален срещу зло и нищета.
Претърсих всички светли мисли,
които нявга непорочен бях открил,
на щастието даже книгата прелистих,
но ужас, нямаше ме в този стих.
И преродих се в лястовица бяла,
копнежи и надежди аз ви носих,
в съня си собствен идвах като хала,
от себе си надежда беден просих.
В сълзи завърших пътя си неземен,
в сълзи докоснах всичко недостъпно,
от вечната любов завинаги обсебен,
обсебен от световното изкуство.
да се прераждам постоянно в какавида,
да ходя, мисля, мразя като скот,
за да изгния като гнида.
Опитах се да вникна в тишината,
опитах се да променя света,
не исках сам да бъда на земята,
герой печален срещу зло и нищета.
Претърсих всички светли мисли,
които нявга непорочен бях открил,
на щастието даже книгата прелистих,
но ужас, нямаше ме в този стих.
И преродих се в лястовица бяла,
копнежи и надежди аз ви носих,
в съня си собствен идвах като хала,
от себе си надежда беден просих.
В сълзи завърших пътя си неземен,
в сълзи докоснах всичко недостъпно,
от вечната любов завинаги обсебен,
обсебен от световното изкуство.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христофор Тодоров Всички права запазени
