Какво като сме скъсали отдавна
на корабчето си зелените платна?
Не виждаш ли как всичко се повтаря
от зимата – почти до есента?
В небето слънцето танцува на кокили!
И вятърът – надува саксофон!
От стръмните пътечки на баира
до гаргите край нашия балкон.
Дърветата се гушат под чадъра
на облаци от есенни листа…
И всичко сякаш почва отначало,
преди да се завърне пролетта.
Аз чакам да ми кажеш „Добър вечер“
тъй както някога под старата асма,
когато те посрещах отдалече.
И сядахме за малко у дома…
Тогава беше друга синевата.
И други бяха кръглите звезди,
макар че са еднакви чудесата
от времето на нашите мечти.
Аз чакам да ми кажеш „Добър вечер“
та пак да ме целуне Вечерта!
И Месецът на корабче зелено
отново да ме върне в младостта!