След раздялата
Вятърът отвя телата ни далече,
пусто във сърцата ни е вече.
Никога няма да бъде както преди,
но с радост ще помним изминалите дни.
Затварям очите си за единствен миг сега,
но слепота обгръща моята душа.
Лутам се... Бягам все натам, където
слънцето залезе. А на небето
остана една звезда във самота,
безнадежно страдаща сама.
Страхът, уплахата... За всичко е виновна тя,
тази страшна болка - любовта!
Неусетно капна първата сълза
и изгуби се самотната звезда.
Стана тъмно... и отворих аз очи,
но усетих странна болка как горчи.
Лъжата като огън вече загоря,
чувствата във теб са без следа...
Безсилно ровя в свойта самота,
но поглеждам, че отвътре съм сама!
© Деси Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
В момента се чувствам по този начин.Стихът ти докосна сърцето ми.Браво!
-
Отново ще бъдеш щастлива и пълноценна, само погледни през прозореца и се усмихни на хубавото пролетно слънце! А любовта... тя е някъде там и те чака да я преоткриеш, в нечие друго лице... Поздрав и прегръдка от мен, стихотворението ти е страхотно!
-
Поздрав!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
