Вятърът отвя телата ни далече,
пусто във сърцата ни е вече.
Никога няма да бъде както преди,
но с радост ще помним изминалите дни.
Затварям очите си за единствен миг сега,
но слепота обгръща моята душа.
Лутам се... Бягам все натам, където
слънцето залезе. А на небето
остана една звезда във самота,
безнадежно страдаща сама.
Страхът, уплахата... За всичко е виновна тя,
тази страшна болка - любовта! ...