След раздялата
Вятърът отвя телата ни далече,
пусто във сърцата ни е вече.
Никога няма да бъде както преди,
но с радост ще помним изминалите дни.
Затварям очите си за единствен миг сега,
но слепота обгръща моята душа.
Лутам се... Бягам все натам, където
слънцето залезе. А на небето
остана една звезда във самота,
безнадежно страдаща сама.
Страхът, уплахата... За всичко е виновна тя,
тази страшна болка - любовта!
Неусетно капна първата сълза
и изгуби се самотната звезда.
Стана тъмно... и отворих аз очи,
но усетих странна болка как горчи.
Лъжата като огън вече загоря,
чувствата във теб са без следа...
Безсилно ровя в свойта самота,
но поглеждам, че отвътре съм сама!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Всички права запазени
