26.12.2008 г., 23:12

След сезона

976 0 1

След сезона

 

Студът изчезна -

стопен от парещи лъчи.

Един сезон

изчезна толкоз неусетно -

като любов,

отминала за миг.

Виелици и студ,

безкрайни преспи сняг -

за миг изчезват,

погалени от подранилите лъчи.

Като страст

бушувала в телата

заменена

от досадата и зрелостта.

Светлина

небето озарява -

довчера -

мрачно и студено.

Подобно свободата,

дошла след страшен плен,

във тъмнината

на изгубена любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...