26.12.2008 г., 23:12

След сезона

975 0 1

След сезона

 

Студът изчезна -

стопен от парещи лъчи.

Един сезон

изчезна толкоз неусетно -

като любов,

отминала за миг.

Виелици и студ,

безкрайни преспи сняг -

за миг изчезват,

погалени от подранилите лъчи.

Като страст

бушувала в телата

заменена

от досадата и зрелостта.

Светлина

небето озарява -

довчера -

мрачно и студено.

Подобно свободата,

дошла след страшен плен,

във тъмнината

на изгубена любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...