Dec 26, 2008, 11:12 PM

След сезона

  Poetry » Love
971 0 1

След сезона

 

Студът изчезна -

стопен от парещи лъчи.

Един сезон

изчезна толкоз неусетно -

като любов,

отминала за миг.

Виелици и студ,

безкрайни преспи сняг -

за миг изчезват,

погалени от подранилите лъчи.

Като страст

бушувала в телата

заменена

от досадата и зрелостта.

Светлина

небето озарява -

довчера -

мрачно и студено.

Подобно свободата,

дошла след страшен плен,

във тъмнината

на изгубена любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...