Dec 26, 2008, 11:12 PM

След сезона

  Poetry » Love
974 0 1

След сезона

 

Студът изчезна -

стопен от парещи лъчи.

Един сезон

изчезна толкоз неусетно -

като любов,

отминала за миг.

Виелици и студ,

безкрайни преспи сняг -

за миг изчезват,

погалени от подранилите лъчи.

Като страст

бушувала в телата

заменена

от досадата и зрелостта.

Светлина

небето озарява -

довчера -

мрачно и студено.

Подобно свободата,

дошла след страшен плен,

във тъмнината

на изгубена любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...