14.09.2006 г., 16:21

След теб

1K 0 7
По паважа сив на времето аз крача,
а над мене се е ширнало небе,
което крие в мрака без остатък
раздрипаните спомени  на моето сърце.

След тебе почерня света ужасно.
След тебе всяка глътка е отрова.
След тебе раната така и не зарастна.
След тебе да мечтая аз не мога.

След тебе път за мене няма.
Остана ми паважът сив на времето.
По него тъжно и послушно крача,
без надежда болката ми някой да отнеме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...