Sep 14, 2006, 4:21 PM
След теб
По паважа сив на времето аз крача,
а над мене се е ширнало небе,
което крие в мрака без остатък
раздрипаните спомени на моето сърце.
След тебе почерня света ужасно.
След тебе всяка глътка е отрова.
След тебе раната така и не зарастна.
След тебе да мечтая аз не мога.
След тебе път за мене няма.
Остана ми паважът сив на времето.
По него тъжно и послушно крача,
без надежда болката ми някой да отнеме.
а над мене се е ширнало небе,
което крие в мрака без остатък
раздрипаните спомени на моето сърце.
След тебе почерня света ужасно.
След тебе всяка глътка е отрова.
След тебе раната така и не зарастна.
След тебе да мечтая аз не мога.
След тебе път за мене няма.
Остана ми паважът сив на времето.
По него тъжно и послушно крача,
без надежда болката ми някой да отнеме.
© Марина All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Там ти е грешката, че крачиш тъжно и послушно. Пълен напред!Човек не е роден само за една любов или само за едно преживяване...
-
Силен стих, за жалост роден от тъга...
Поздрави от мен!
Подарявам ти усмивка!
-
Нека не изпитваш вече такава тъга. Поздрав за стиха!
-
Мартина, много е хубав стиха ти, въпреки минорните тонове!!!
Поздрави!!! -
Тъга, силна болка е стихът ти!
Пресъздадено успешно!
Браво! -
Силна емоция!
-
Доста трогаелна атмосфера. Усеща се чувството на преживяното. Поздравления поредното много добро!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
