Sep 14, 2006, 4:21 PM

След теб

Poetry

1K 0 7

По паважа сив на времето аз крача,
а над мене се е ширнало небе,
което крие в мрака без остатък
раздрипаните спомени на моето сърце.

След тебе почерня света ужасно.
След тебе всяка глътка е отрова.
След тебе раната така и не зарастна.
След тебе да мечтая аз не мога.

След тебе път за мене няма.
Остана ми паважът сив на времето.
По него тъжно и послушно крача,
без надежда болката ми някой да отнеме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ria (Гергана Иванова)

Там ти е грешката, че крачиш тъжно и послушно. Пълен напред!Човек не е роден само за една любов или само за едно преживяване...

2006-09-14T19:41:53+03:00
Бисерче (Бистра Малинова)

Силен стих, за жалост роден от тъга...
Поздрави от мен!
Подарявам ти усмивка!

2006-09-14T18:31:30+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Нека не изпитваш вече такава тъга. Поздрав за стиха!

2006-09-14T18:01:50+03:00
Романтик (Христо Костов)

Мартина, много е хубав стиха ти, въпреки минорните тонове!!!
Поздрави!!!

2006-09-14T17:54:33+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Тъга, силна болка е стихът ти!
Пресъздадено успешно!
Браво!

2006-09-14T17:25:42+03:00