След теб
Гробарят
със лопата
счупи
левия ти крак,
от пет години мъртъв,
изкривил костюма
неестествено
и страшно,
защото пречеше
да влезеш
във ковчега...
Сашко,
знам, че костите боляха
пет години...
Младостта премина
вчера,
хромава и побеляла,
в болнични одежди.
Ти слушаше
Who wants to live forever
трийсет пъти дневно.
Пееше със Фреди.
Плачеше.
Умираше.
И атрофираше
по малко
нощем.
Денем се усмихваше
и казваше: "Добре съм",
Почти весел
И ние вярвахме почти.
Сега вървим
след теб,
без теб.
Сами
по пътя си.
Почивай в мир!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Всички права запазени
