След теб...

Поезия

1.2K 0 31

След теб...

Само очите ми

останаха същите.

Но не виждаха...

Вълните са приливни.

(чувах ги...).

Няма да боли -

ми казваха.

И не болеше...

(повече от това -

накъде...?).

Можех да тръгна

навреме.

Без отговорите,

които жадуваше.

Въпросите

не зададе.

Фино ухание

на повик към някъде

ме поведе...

На мъка ухание.

Усет...

Имах очи,

но не виждаха...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Monny (Симона Гълъбова)

Пробождаща мъка прелива от този стих... Но е толкова истински, силен, красив. Понеже незнам- имате ли издадени книги? Стиховете ви са невероятно поетични!Бих желала да ги имам всичките.

2009-05-04T13:04:29+03:00
CherniqtEzdach (Черният Ездач)

:O) Много истинско :О) Браво!!!

2009-04-05T17:09:15+03:00
Баткото (Николай Христов)

Марги, сменила си тъгата с мъка ... Откъде толкова сили да я носиш!

2009-02-23T08:57:26+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

На мъка ухание...
на много мъка...и болка...влезе в душата ми.
с обич, мила Маргарита.

2009-02-20T16:37:13+02:00
СашоМ (Сашо Маринов)

Усещане на мъка.Силно въздействащо!Поздрави!

2009-02-19T01:53:30+02:00