9.06.2016 г., 18:32  

След толкова забрави

420 0 0

След толкова забрави

(Преди да се завърнат)

 

Понякога те се връщат
за още неразплакана любов
За още от неразскъсаните
чувства.
Преди да бъдат кубчета месо,
преди да бъдат изгорели
 

За късчета запазена любов,
жадни, мърляви и пепеляви.
Идват сразени,
след толкова забрави.
От нищото - възкръснали,
едва ли

С дъх оттекъл и столетен,
нашепвайки забравената
"наша" песен.
Те са тук, вече проумяли,
изгубили всичко в нищото.
Святото са в дим превърнали.

 

Задават се! Виждаш ли?
Светло - сиви, бледи сенки.
Минаха години,
преди да ги забравим.
А ето днес - за нас от тях -
чуваме възхвали.


Съжаляват в шепотния крясък,
искат от миналото си
да ги извадим.
Не са ни забравили до днес
архивираните ни любови!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© А.А. Всички права запазени

Подходящ музикален фон

https://www.youtube.com/watch?v=tL9KWB0M4UU

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...