20.12.2015 г., 19:03

След три хиляди години...

579 1 0
 
 

След три хиляди години...


Аз без теб не съм жива, защото ти си моят живот...!

                                                 Аз без тебе съм нишо, защото ти си всичко, което е...!

                                     Аз без теб не съм щастлива, защото ти си моето щастие...!

                    Аз без теб съм само робот и опит, ти си моята душа, където и да си, живот...!



След три хиляди години и 

за още много хиляди години 

ще те обичам все повече винаги,

 отново и отново, след края пак и пак дори...!!!


Знаех, още преди да те срещна, че няма

 да те забравя и макар да не вярвах в това, 

още отпреди началото, там беше ти...

Там си сега и там ще си...


А когато те видях, изчезнаха 

всички съмнения, които някога 

мога да имам и макар да не си

го признавах, истината си ти...!!!


И ако поради каприз на съдбата нещо ни 

раздели, ти ще бъдеш в мене все вечно

 и аз в тебе, защото неразделни 

все по-близо сме един другиго... !!!


 След три хиляди години и 

за още много хиляди години 

ще те обичам все повече винаги, 

 отново и отново, след края пака и пак дори...!


Може спокойно да минат всички тези години, 

могат да минат и животи в които аз да съм без тебе

и ти си друга, но никога няма да се промени това че:

Ти си любовта!Ти си лудостта!Ти си паметта! 


Ти си историята! Ти си усмивката!

 Ти си пътеката!Ти си полета, ти си погледа...!!!

Може спокойно да се загубя някъде, ти също, може и

да си тръгна, както и ти, но няма да се промени 

това, че: Ти си залеза и утрото...!!!


 След три хиляди години и 

за още много хиляди години 

ще те обичам все повече винаги, 

отново и отново, след края пак и пак дори...!!!


Може спокойно да умра когато трябва, 

но няма да изтръгнат душата ми, няма

да изтръгнат любовта ми, няма...ти си

безкрайността, а Бог я пази...!!!


Ти си любовта!Ти си лудостта! 

Ти си паметта!Ти си историята! 

Ти си усмивката! Ти си пътеката! 

Ти си полета, ти си погледа! Ти си...душа!!!


Може спокойно да се караме и отричаме 

един от друг, но винаги ще се връщаме,

 може спокойно да ни ограбят, но 

любов винаги ще имаме, сърце сме едно несломимо...!!!




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...