Dec 20, 2015, 7:03 PM

След три хиляди години...

  Poetry » Love
580 1 0
 
 

След три хиляди години...


Аз без теб не съм жива, защото ти си моят живот...!

                                                 Аз без тебе съм нишо, защото ти си всичко, което е...!

                                     Аз без теб не съм щастлива, защото ти си моето щастие...!

                    Аз без теб съм само робот и опит, ти си моята душа, където и да си, живот...!



След три хиляди години и 

за още много хиляди години 

ще те обичам все повече винаги,

 отново и отново, след края пак и пак дори...!!!


Знаех, още преди да те срещна, че няма

 да те забравя и макар да не вярвах в това, 

още отпреди началото, там беше ти...

Там си сега и там ще си...


А когато те видях, изчезнаха 

всички съмнения, които някога 

мога да имам и макар да не си

го признавах, истината си ти...!!!


И ако поради каприз на съдбата нещо ни 

раздели, ти ще бъдеш в мене все вечно

 и аз в тебе, защото неразделни 

все по-близо сме един другиго... !!!


 След три хиляди години и 

за още много хиляди години 

ще те обичам все повече винаги, 

 отново и отново, след края пака и пак дори...!


Може спокойно да минат всички тези години, 

могат да минат и животи в които аз да съм без тебе

и ти си друга, но никога няма да се промени това че:

Ти си любовта!Ти си лудостта!Ти си паметта! 


Ти си историята! Ти си усмивката!

 Ти си пътеката!Ти си полета, ти си погледа...!!!

Може спокойно да се загубя някъде, ти също, може и

да си тръгна, както и ти, но няма да се промени 

това, че: Ти си залеза и утрото...!!!


 След три хиляди години и 

за още много хиляди години 

ще те обичам все повече винаги, 

отново и отново, след края пак и пак дори...!!!


Може спокойно да умра когато трябва, 

но няма да изтръгнат душата ми, няма

да изтръгнат любовта ми, няма...ти си

безкрайността, а Бог я пази...!!!


Ти си любовта!Ти си лудостта! 

Ти си паметта!Ти си историята! 

Ти си усмивката! Ти си пътеката! 

Ти си полета, ти си погледа! Ти си...душа!!!


Може спокойно да се караме и отричаме 

един от друг, но винаги ще се връщаме,

 може спокойно да ни ограбят, но 

любов винаги ще имаме, сърце сме едно несломимо...!!!




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...