tanq_mezeva (Таня Мезева)
1589 21272
16.06.2011 г., 19:12 ч.

След тъмата 

  Поезия » Философска
686 0 7

Пак въпрос островръх във очите ми зрее.
Пак изпраща бодилчени думи. Защо?
Пак за миг в мен душата ми спира да пее,
забулена в тъмно и грубо зебло.

Колапс странен. Сърцето объркано бие.
Галопират коне хаотично в степта.
Вятър в драките нощни свирепо се вие,
на кълбета събира следи от пръстта.

Студ пронизва телата. Устата немеят.
Безмълвни пред буря угасват звезди.
Тишината обсебва света ми и зреят
подозрително тежки и сиви мъгли.

Облак сив ме захлупва. Помръква луната.
Но лъчи се прокрадват. Проблясва нощта.
"Утрото мъдро е! - тихо шепне душата -
Знай, че Слънцето ражда за теб любовта!"  

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??