6.10.2011 г., 14:27

След войната

825 0 0


(балада за любовта на един
албански художник)

Отдавна
твоят дом опустя,
сега е гара
сред полето
от макове...
И вместо
пенливата,
селска река,
кръстосват
го шумните влакове...
Няма я вече
оназ тишина,
и момчешката глъчка
я няма...
Душата ти сутрин
пари слана,
а твоята орис
в нова премяна,
с две четки
в двете ръце,
самотата рисува -
засмяна,
синевата чиста
на далечно небе
и един вопъл
потънал във свян...
Ликува в платната
твойто сърце,
танцуват в тях
ветрове
и белее хоризонт
в брегове
на страсти и блян...
Отдавна няма война...
Тя е спомен,
изпълнен с тъга...
Животът ти сега
е покълнало зрънце
и за него пристигна
в самотната гара
сред полето
от макове,
с един от многото
влакове -
на мечтата ти
жаркото слънце...

Дейзи Патън

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дейзи Патън Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...