(балада за любовта на един
албански художник)

Отдавна
твоят дом опустя,
сега е гара
сред полето
от макове...
И вместо
пенливата,
селска река,
кръстосват
го шумните влакове...
Няма я вече
оназ тишина,
и момчешката глъчка
я няма...
Душата ти сутрин
пари слана,
а твоята орис
в нова премяна,
с две четки
в двете ръце,
самотата рисува -
засмяна,
синевата чиста
на далечно небе
и един вопъл
потънал във свян...
Ликува в платната
твойто сърце,
танцуват в тях
ветрове
и белее хоризонт
в брегове
на страсти и блян...
Отдавна няма война...
Тя е спомен,
изпълнен с тъга...
Животът ти сега
е покълнало зрънце
и за него пристигна
в самотната гара
сред полето
от макове,
с един от многото
влакове -
на мечтата ти
жаркото слънце...

Дейзи Патън