28.10.2023 г., 9:38

След време

Поезия » Любовна

485 0 0

Здравей! Едва ли чакаше ме ти?
Дойдох в града. Реших да се отбия
за миг да зърна твоите очи
Усмихнати и пълни с дяволия!

Днес във тях прозира и тъга.
Болката сега във тях се крие
и една предателска сълза.
Не можа сърцето да я скрие!

Аз сгреших. Сега го осъзнах.
Късно е да искам прошка, зная.
Как се случи даже не разбрах
и раздялата ни стана краят!

Не знам защо реших и се обадих?
Ала споменът ме победи!
Тук, при теб сърцето си оставих,
а то и днес не спира да боли!

27.10.2023 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9