28 окт. 2023 г., 09:38

След време

482 0 0
След време

 

Здравей! Едва ли чакаше ме ти?
Дойдох в града. Реших да се отбия
за миг да зърна твоите очи
Усмихнати и пълни с дяволия!

Днес във тях прозира и тъга.
Болката сега във тях се крие
и една предателска сълза.
Не можа сърцето да я скрие!

Аз сгреших. Сега го осъзнах.
Късно е да искам прошка, зная.
Как се случи даже не разбрах
и раздялата ни стана краят!

Не знам защо реших и се обадих?
Ала споменът ме победи!
Тук, при теб сърцето си оставих,
а то и днес не спира да боли!

 

27.10.2023 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...