След време
След време
Здравей! Едва ли чакаше ме ти?
Дойдох в града. Реших да се отбия
за миг да зърна твоите очи
Усмихнати и пълни с дяволия!
Днес във тях прозира и тъга.
Болката сега във тях се крие
и една предателска сълза.
Не можа сърцето да я скрие!
Аз сгреших. Сега го осъзнах.
Късно е да искам прошка, зная.
Как се случи даже не разбрах
и раздялата ни стана краят!
Не знам защо реших и се обадих?
Ала споменът ме победи!
Тук, при теб сърцето си оставих,
а то и днес не спира да боли!
27.10.2023 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Иванов Все права защищены
