След вятъра
По следите на вятъра тръгвам
и нека дъждът ми е брат.
Под открито небе да замръквам,
полудели треви до мен да шумят.
Летни бури бушуват във мене,
земетръсна е мойта душа,
свободата за клетка не сменям,
във безкрая размахвам крила.
Мойта обич е мълния,страшен
тътен след нея остава.
Отдръпни се,скитнико прашен,
щом пътят ми край тебе минава.
Че запалвам пожари и пепел
дълго време след мен не изтлява.
Само тръни в сърцето и репеи...
И вино горчиво след мен ще те сгрява.
По следите на вятъра тръгвам...
и нека дъждът ми е брат.
Под открито небе да замръквам,
полудели треви до мен да шумят.
Летни бури бушуват във мене,
земетръсна е мойта душа,
свободата за клетка не сменям,
във безкрая размахвам крила.
Мойта обич е мълния,страшен
тътен след нея остава.
Отдръпни се,скитнико прашен,
щом пътят ми край тебе минава.
Че запалвам пожари и пепел
дълго време след мен не изтлява.
Само тръни в сърцето и репеи...
И вино горчиво след мен ще те сгрява.
По следите на вятъра тръгвам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Маринова Всички права запазени
