Aug 18, 2005, 2:00 AM

След вятъра

  Poetry
886 0 2
По следите на вятъра тръгвам
и нека дъждът ми е брат.
Под открито небе да замръквам,
полудели треви до мен да шумят.

Летни бури бушуват във мене,
земетръсна е мойта душа,
свободата за клетка не сменям,
във безкрая размахвам крила.

Мойта обич е мълния,страшен
тътен след нея остава.
Отдръпни се,скитнико прашен,
щом пътят ми край тебе минава.

Че запалвам пожари и пепел
дълго време след мен не изтлява.

Само тръни в сърцето и репеи...
И вино горчиво след мен ще те сгрява.

По следите на вятъра тръгвам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...