(Нандо & Ledena )

 Остана спомен само почернял,

от всичките беди и болки лоши

останаха сълзите и отровата в нощта,

и плач, ридание от никой недокоснати.

Останахме ранени, като след война,

ненужни, хладни и предадени,

с очи изпълнени със злоба и печал,

и със сърца виновни и забравени.

А бяхме топли, влюбени отдавна,

всеки носеше една мечта

и обич чиста заедно дарявахме,

и сливахме с усмивки влюбени сърца.

Остана празен и домът ни весел,

със прах посипан и студен,

в камината без огън, само пепел,

ще ровим като феникс прероден...

В камината изстинала ще тлее съвестта,

и в спомени ще иска да ни събере,

но щом със пепел е поръсена жарта,

тя бавно и горчиво ще умре...

Но нека има я, дори и пепелта,

погледнем ли, я да напомня... любовта,

доказваща, че всичко силно и горещо

оставя някаква следа...