7.01.2006 г., 21:08 ч.

Следите на смърта 

  Поезия
840 0 3
Следите на смъртта
Като хора застинали в нощта,
стоят следите на смъртта.
Покрити с мрак студен,
обивити в скръбен, блед сатен.

Сред вечна и зловеща тишина
стоят следите на смъртта.
Побити в черната и влажна пръст,
стоят те кръст до кръст.

Под мраморен ангел момче лежи,
застинало във сън вечен стои ли стои....
Лунна светлина лицето безмълвно огрява,
а вятър косите мъртвешки развява.

Кръвта оставила пътечки във снега,
бликайки от вените вече едва.
Две длани изстинали и бели,
запоследно се бяха преплели.

Но в гробовната тишина,
тъпо чуваше се ритъма на една душа.
Молеше с последни сили той ,
душата детска да намери покой

И тишина всичко обхвана,
луната по бледа и самотна остана.
И като спомен единствен в снега,
лежаха последните следи на смъртта.

© Ангелчето Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??