Следите ти са още във очите ми.
Изваяли са толкова бразди.
Наесен ще ми липсваш, като вятъра -
рисуващ във косите ми луни.
С вроденото ми тъжно плоскостъпие
разхождах се по твоето обичане.
Сега е тихо, тихо... от присъствие
на нямането, виещо в отричане.
Със ъгълче от счупена звезда
изписвам всяка болка във зениците.
За твоята, за мойта самота.
За жалкото безкрилие на птиците, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация