Следите ти са още във очите ми.
Изваяли са толкова бразди.
Наесен ще ми липсваш, като вятъра -
рисуващ във косите ми луни.
С вроденото ми тъжно плоскостъпие
разхождах се по твоето обичане.
Сега е тихо, тихо... от присъствие
на нямането, виещо в отричане.
Със ъгълче от счупена звезда
изписвам всяка болка във зениците.
За твоята, за мойта самота.
За жалкото безкрилие на птиците, ...