Следмостия
Следмостия
Не му мисли, преди да минеш моста,
а след като го минеш - не умувай.
Не си единствен. И не си на гости.
Щом има мост... са минали и други.
За да го има, сигурно отдавна,
все някой преди теб е търсил нещо.
Намерил ли е? Не - ли? Кой го знае.
Но има мост, като душа човешка.
Протегнала се между двата бряга,
един за друг тя ревностно ги връзва.
Реки, порои, всичко я ранява...
Но мостът е - осъществена дързост.
Тя дълго, упорито устоява
на времето, докато теб те зърне...
Не стой пред моста, а го преминавай.
Не му мисли, човече, щом си тръгнал.
Все пак мечтата, ако я достигнеш –
не питай се дали си заслужава.
Достигнеш ли я, ти си се постигнал.
Но там, зад теб... мостовете остават.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
