Следмостия
Следмостия
Не му мисли, преди да минеш моста,
а след като го минеш - не умувай.
Не си единствен. И не си на гости.
Щом има мост... са минали и други.
За да го има, сигурно отдавна,
все някой преди теб е търсил нещо.
Намерил ли е? Не - ли? Кой го знае.
Но има мост, като душа човешка.
Протегнала се между двата бряга,
един за друг тя ревностно ги връзва.
Реки, порои, всичко я ранява...
Но мостът е - осъществена дързост.
Тя дълго, упорито устоява
на времето, докато теб те зърне...
Не стой пред моста, а го преминавай.
Не му мисли, човече, щом си тръгнал.
Все пак мечтата, ако я достигнеш –
не питай се дали си заслужава.
Достигнеш ли я, ти си се постигнал.
Но там, зад теб... мостовете остават.
© Александър Калчев All rights reserved.
