СЛЕДОБЕДНА УТРИН

Може би утре ще те видя преди изгрева,
когато клепачите ти натежават...
Признавам си,
повече искам да съзерцавам
сънено лицето ти,
с пръсти да следвам чертите ти... 
Така, както никой до сега не си е позволявал! 
Онова, което криеш, ще узная!
Но нима възможно е!? 
Без предразсъдъци и нарушила правилата,
които аз сама създадох!?
Ако си истински ще се погубя
в твоята невинна ярост...
Преди клепачите  да натежат,
любимата напитка ще налея в бездънна чаша, 
сервирам ти за пръв,
а може би последен път. 
Дали е само тази нощ, такива, наша!?
Не мисля и не искам... 
Ще бъда твоята! 
После ще си тръгна,
както винаги,
несбъднато виновна... 
Че бях себе си,
дори за миг,
в един утринен следобед...

©Екатерина Глухова
30. Ноември 2019г.