Dec 3, 2019, 10:02 PM

Следобедна утрин

678 0 0

СЛЕДОБЕДНА УТРИН

 

Може би утре ще те видя преди изгрева,
когато клепачите ти натежават...
Признавам си,
повече искам да съзерцавам
сънено лицето ти,
с пръсти да следвам чертите ти... 
Така, както никой до сега не си е позволявал! 
Онова, което криеш, ще узная!
Но нима възможно е!? 
Без предразсъдъци и нарушила правилата,
които аз сама създадох!?
Ако си истински ще се погубя
в твоята невинна ярост...
Преди клепачите  да натежат,
любимата напитка ще налея в бездънна чаша, 
сервирам ти за пръв,
а може би последен път. 
Дали е само тази нощ, такива, наша!?
Не мисля и не искам... 
Ще бъда твоята! 
После ще си тръгна,
както винаги,
несбъднато виновна... 
Че бях себе си,
дори за миг,
в един утринен следобед...

 

©Екатерина Глухова
30. Ноември 2019г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Глухова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...