Следващият бавен влак...
Качвам се отново
на следващия бавен влак.
Не вземам нищо, даже сака,
с надежда, че ще сляза отново пак.
В него никой, само машинистът,
кондукторът не идва да пита за билет,
погълнало ме времето,
изваждам листа,
редя словата, сякаш съм поет...
Всичко чисто,
влакът може би е нов...
не стъпвал никой с времена наред,
защо се качих, няма ли да сляза?
Вратите се отварят в миг за мен...
Навън вали,
чадъра си забравих
и ако сляза, няма да си бъда у дома...
Влакът бърза, минутите не чакат,
а беше бавен, сега не е.
Изпод релсите затраква
градушка силна,
вятърът - студен.
Ще сляза утре по жарко слънце
и нека само влакът да се спре.
Със тази скорост
за къде се е забързал...?
продължих да питам, не знам защо...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Всички права запазени
