Качвам се отново

на следващия бавен влак.

Не вземам нищо, даже сака,

с надежда, че ще сляза отново пак.

В него никой, само машинистът,

кондукторът не идва да пита за билет,

погълнало ме времето,

изваждам листа,

редя словата, сякаш съм поет...

Всичко чисто,

влакът може би е нов...

не стъпвал никой с времена наред,

защо се качих, няма ли да сляза?

Вратите се отварят в миг за мен...

Навън вали,

чадъра си забравих

и ако сляза, няма да си бъда у дома...

Влакът бърза, минутите не чакат,

а беше бавен, сега не е.

Изпод релсите затраква

градушка силна,

вятърът - студен.

Ще сляза утре по жарко слънце

и нека само влакът да се спре.

                                                                                               Със тази скорост

                                                                                        за къде се е забързал...?

                                                                    продължих да питам, не знам защо...