Следзалезно
късен залез
протяжни
примигват лениво
последни лъчи към небето
в далечното ехо
на гларуси
се протяга мързеливо
умореният ден
и се скрива
зад скалите на залива
навярно
в брега си
морето е влюбено
приижда
и тихо го гали
босоного топло
притихнал е пясъкът
в стъпки
безгрижие
разпилявал
поглеждам следата ми
спомени
от раковини
горчиво-соления мирис
на нежен бриз
от тогава
сладко въздъхване
пясъчна истина
устни
по бронзови бузи
и влюбване
търся посоките
в края на залеза
най-последното алено злато
само фарът
намига ми
в тишината
с вълните флиртува
хлапакът
съвсем неподвластни
скитат се мислите
с аромата
на морска пяна
и водорасли
така ми е хубаво
и непораснало
премаляло
от морско зелено
и залез
радостта ми
с морето
нещо си шепнат
тайно
и съкровено
укротени
вълните въздишат
в позлата
небето
се слива с безкрая
нежност сребриста
над скалите изгрява
и вече
следзалезно е
тъмнее
а аз...
съм приседнала
до самотата
и си мечтая...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Гоцева Всички права запазени
