6.03.2012 г., 12:03 ч.

Слепи ездачи 

  Поезия » Философска
720 0 3

                 Слепи ездачи

 

Възседнали цели, препускаме бясно,

а вляво и вдясно животът лети,

със скорост такава, че чак е неясно   ̶

бледнеят наоколо всички черти!

 

Страхът да не паднем ни вкопчва в юздите,

не смеем да слезем от другия страх   ̶

че трудно ще яхнем отново мечтите

и яздим безумно сред облаци прах!

 

Конете не бягат, а чакат човека   ̶

да скочим от тях, като донски казаци!

За кратка почивка е време и нека

свалим от очите си тези капаци!

 

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??