Слепи ездачи
Възседнали цели, препускаме бясно,
а вляво и вдясно животът лети,
със скорост такава, че чак е неясно ̶
бледнеят наоколо всички черти!
Страхът да не паднем ни вкопчва в юздите,
не смеем да слезем от другия страх ̶
че трудно ще яхнем отново мечтите
и яздим безумно сред облаци прах!
Конете не бягат, а чакат човека ̶
да скочим от тях, като донски казаци!
За кратка почивка е време и нека
свалим от очите си тези капаци!
© Марин Цанков All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
