Слепи ездачи
Възседнали цели, препускаме бясно,
а вляво и вдясно животът лети,
със скорост такава, че чак е неясно ̶
бледнеят наоколо всички черти!
Страхът да не паднем ни вкопчва в юздите,
не смеем да слезем от другия страх ̶
че трудно ще яхнем отново мечтите
и яздим безумно сред облаци прах!
Конете не бягат, а чакат човека ̶
да скочим от тях, като донски казаци!
За кратка почивка е време и нека
свалим от очите си тези капаци!
© Марин Цанков All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
