Слепи мечти
Слепи мечти се разхождат край хората,
търсят проглеждане, търсят света,
слепи очите – широко отворени,
глъч и суетност, навред сивота.
Слепи мечтите, от завист простреляни,
стъпкани в прашното, стенат с тъга,
чакаха изгреви, не дочакваха залези,
искаха някой да остърже калта.
Слепи мечти обикалят душите ни,
само малцина проглеждат сега,
зрънце посяли със истина някаква
и напоили с човешка сълза.
Слепи мечти, на надежда вестители,
аз ви обикнах и открих красота,
с вас съм във нощите, с вас съм във дните ни,
в моят живот не цари пустота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
