Слепият
''Имаш уникални очи, скъпа!'' - каза ми той...
Без думи останах от господин... ъъ, Кой?
От първото изречение милият така ''ме плени''...
усмихнах се заучено: ''Благодаря и си върви!''
Тогава, за нещастие, си спомних едни чужди слова...
Думи истински от най-чуждия ми на света.
''След мен бъди с този, който не вижда очите ти,
а зад тях в сърцето прочита мечтите ти...''
Усмихнах се наистина и наум се съгласих...
винаги беше прав... и някак се свестих.
Та значи... някой сляп ще трябва да намеря...
да вижда през очите ми... тц, слепият къде е??
Л.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Петрова Всички права запазени
