''Имаш уникални очи, скъпа!'' - каза ми той...

Без думи останах от господин... ъъ, Кой?

От първото изречение милият така ''ме плени''...

усмихнах се заучено: ''Благодаря и си върви!''

Тогава, за нещастие, си спомних едни чужди слова...

Думи истински от най-чуждия ми на света.

''След мен бъди с този, който не вижда очите ти,

а зад тях в сърцето прочита мечтите ти...''

Усмихнах се наистина и наум се съгласих...

винаги беше прав... и някак се свестих.

Та значи... някой сляп ще трябва да намеря...

да вижда през очите ми... тц, слепият къде е??

Л.