6.01.2012 г., 10:04

Слепота

889 0 2

Ще захвърля всички дрехи;

за какво са? - Суета…

Щом сме глухи и сме слепи

за човешките неща.

 

Ще запаля тази стая -

за какво  ни е подслон,

като нямаме представа

що е лукс и що е дом.

 

Непозната ще остана,

а пък нека съм сама,

щом от злоба плюят пяна,

вместо да дадат ръка.

 

Всичко свято ще забравя -

от какво да се боя?

Щом сърцето си изравям

всеки ден от пепелта,


във която съм събрала

всяка грешка и сълза

и със чуждата поквара

съм си тровила кръвта…

 

Искам вечно да остана

със затворени очи,

да не виждам колко давам

за угаснали мечти…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...