18.06.2007 г., 9:56 ч.
Сломена
Една жена сломена от живота на
на кея днес стои
и гледа тя морето и мисли си
за две очи.
Едно сърце, разбито на парчeта,
отнасят чайките със вик.
Една душа полита към небето
и сякаш болката била е само миг.
А бурното море синее и в мрака
и прошепва с плътен глас:
- Ела при мен, ще те научa да живееш.
- Ела, не се страхувай ти от мен,
аз тялото ти днес ще приютя,
а облаците - твоята душа,
ела, не се страхувай от смъртта.
на кея днес стои
и гледа тя морето и мисли си
за две очи.
Едно сърце, разбито на парчeта,
отнасят чайките със вик.
Една душа полита към небето
и сякаш болката била е само миг.
А бурното море синее и в мрака
и прошепва с плътен глас:
- Ела при мен, ще те научa да живееш.
- Ела, не се страхувай ти от мен,
аз тялото ти днес ще приютя,
а облаците - твоята душа,
ела, не се страхувай от смъртта.
© Валя Митова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
БЛАГОДАРЯ!!!
-
Много хубав стих, Валя!
Поздрави! -
Тъгата е по продуктивното чувство! И стиховете пропити с тъга са по впечатляващи!
-
мерси.не може да се каже че съм тъжна просто обичам да пища за тъга.
-
Тъжно е отчаянието!
Смърта не е изход,а предаване!
Силен стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
