valia (Валя Митова)
87 441
18 июн. 2007 г., 09:56

Сломена 

  Поэзия
601 0 5
Една жена сломена от живота на
на кея днес стои
и гледа тя морето и мисли си
за две очи.
Едно сърце, разбито на парчeта,
отнасят чайките със вик.
Една душа полита към небето
и сякаш болката била е само миг.
А бурното море синее и в мрака
и прошепва с плътен глас:
- Ела при мен, ще те научa да живееш.
- Ела, не се страхувай ти от мен,
аз тялото ти днес ще приютя,
а облаците - твоята душа,
ела, не се страхувай от смъртта.

© Валя Митова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??