Сломена
Една жена сломена от живота на
на кея днес стои
и гледа тя морето и мисли си
за две очи.
Едно сърце, разбито на парчeта,
отнасят чайките със вик.
Една душа полита към небето
и сякаш болката била е само миг.
А бурното море синее и в мрака
и прошепва с плътен глас:
- Ела при мен, ще те научa да живееш.
- Ела, не се страхувай ти от мен,
аз тялото ти днес ще приютя,
а облаците - твоята душа,
ела, не се страхувай от смъртта.
на кея днес стои
и гледа тя морето и мисли си
за две очи.
Едно сърце, разбито на парчeта,
отнасят чайките със вик.
Една душа полита към небето
и сякаш болката била е само миг.
А бурното море синее и в мрака
и прошепва с плътен глас:
- Ела при мен, ще те научa да живееш.
- Ела, не се страхувай ти от мен,
аз тялото ти днес ще приютя,
а облаците - твоята душа,
ела, не се страхувай от смъртта.
© Валя Митова All rights reserved.
